Ще засегна въпросът с цветните скали.
Те се слагат по по цялата ширина на листа, успоредно с грайфера на машината. Има много мнения по въпроса какви проценти да се ползват, но аз препоръчвам следните: за всеки цвят да има 3 квадратчета, с проценти съответно 40, 80 и 100% растер. Големината на всяко квадратче трябва да е такова, че то да може да бъде измерено с колориметър (обикновенно е необходима големина на стената на квадрата от 6 милиметра).
Защо препоръчвам точно тези стойности:
1. Растер със стойносто между 40 и 50% е най-чувствителния откъм т.н. нарастване на растерната точка. Този ефект може да се дължи на различни фактори (няма да се спирам на подробности) и най-лесно този проблем се установява именно при тези проценти на растера.
2. Комбинацията от 80 и 100% растер се използва да намиране на т.н. Оптимално намастиляване. Съществува формула за неговото изчисляване. Повечето колориметри имат вградена същата тази формула, като обикновено има възможност да се избира дали растерното поле е 75, 80 или 85% за да се извърши съответното изчисление. Правят се последователно измервания на 2-те полета, получава се стойност - която напрактика е контраста между растерния и плътния квадрат. Извършват се няколко измервания с последователно увеличаване на количеството подавано мастило. Когато стойността достигне максимална стойност - достигнато е оптималното намастиляване - при подаване на повече мастило растера започва да се запушва и контраста намалява.
Много колеги ползват много повече стойности на полетата за всеки цвят. В това има резон донякъде, но се натъкваме на друг проблем - скалата за всеки цвят става прекалено дълга, и може да се повтори сравнително малко пъти по ширината на хартията. Проблемът е в това че ракелът в намастиляващият апарат в повечето машини е разделен на секции, и практиката показва че е необходимо да се следят възможно най-голям брой от тях, което се прави с по-къси скали, често повтарящи се по ширина.
П.П. Ама че скука....