Напоследък във форума зачестиха "ламерските" въпроси
Това донякъде е хубаво - форума придобива популярност, но отдруга страна се губи излишно време и нерви за елементарни обяснения.
Та в част от нашите "умни" модераторски глави, се зароди идеята да направим нещо като наръчник на предпечатаря.
Тъй като разделите в него могат да бъдат много, засега сме решили да бъде само за полиграфия
Например, как се пуска клише за преге, какво е поасон(патрица),
защо ситните текстове от няколко цвята се слагат до грайфера и що за животно е грайфера;-)
Но тъй като дори в полиграфитя не всичко е сертифицирано - пишете за каквото се сетите, нищо че вече го има описано, мнение и начини да се направи едно нещо - много.
Всичкия опит и хитрини които успеем да съберем, ще влязат в тоя справочник. Има вариант и да се напечата.
Надяваме се след време да се разрастне в много повече сектори
Вие сте вече наред!

Чудесна идея, Валбо!

Добра, но нали виждаш - суша;-)

Та аз да започна

Пробити текстове или такива в няколко цвята с малък кегел е добре да се слагат до марката и грайфера. Това се прави заради разтеглянето на хартията. Там то е най-малко, най -голямое в противоположния край на хартията. Същото важи за всякакви тънки обекти.
Малко са печатниците с две марки

Там е добре да се слагат и плътните фонове. Намастиляването откъм грайфера е най-добро

Не само че намастиляването там е гарантирано ами по тоя начин спасявате така нареченото "Влачене"/"Теглене" на мастилото когато някой сериозно издупкан обект остави дири след себе си и те си проличат във фона - това разбира се е въпрос на машина но все пак винаги е добре да се презастраховате. Изключение в случая са Ромайорките и тем подобни машини от техния клас ако въобще има друго такова нарицателно като РОМОАЙОР при тях е хубаво фоновете да не са към грайфера - тая машина е с толкова слаб грайфер та практически неможе да изведе намастиления със 100% лист от машината... особенно ако листа не е 350 гр. картон

Ще засегна въпросът с цветните скали.

Те се слагат по по цялата ширина на листа, успоредно с грайфера на машината. Има много мнения по въпроса какви проценти да се ползват, но аз препоръчвам следните: за всеки цвят да има 3 квадратчета, с проценти съответно 40, 80 и 100% растер. Големината на всяко квадратче трябва да е такова, че то да може да бъде измерено с колориметър (обикновенно е необходима големина на стената на квадрата от 6 милиметра).
Защо препоръчвам точно тези стойности:
1. Растер със стойносто между 40 и 50% е най-чувствителния откъм т.н. нарастване на растерната точка. Този ефект може да се дължи на различни фактори (няма да се спирам на подробности) и най-лесно този проблем се установява именно при тези проценти на растера.
2. Комбинацията от 80 и 100% растер се използва да намиране на т.н. Оптимално намастиляване. Съществува формула за неговото изчисляване. Повечето колориметри имат вградена същата тази формула, като обикновено има възможност да се избира дали растерното поле е 75, 80 или 85% за да се извърши съответното изчисление. Правят се последователно измервания на 2-те полета, получава се стойност - която напрактика е контраста между растерния и плътния квадрат. Извършват се няколко измервания с последователно увеличаване на количеството подавано мастило. Когато стойността достигне максимална стойност - достигнато е оптималното намастиляване - при подаване на повече мастило растера започва да се запушва и контраста намалява.

Много колеги ползват много повече стойности на полетата за всеки цвят. В това има резон донякъде, но се натъкваме на друг проблем - скалата за всеки цвят става прекалено дълга, и може да се повтори сравнително малко пъти по ширината на хартията. Проблемът е в това че ракелът в намастиляващият апарат в повечето машини е разделен на секции, и практиката показва че е необходимо да се следят възможно най-голям брой от тях, което се прави с по-къси скали, често повтарящи се по ширина.

П.П. Ама че скука....

Като започнали с тази тема продължавам:

Пасерите трябва да се слагат максимално до края на формата на хартията, защото отклонението при печат си проличава най-вече в краищата. Не е излишно и поставянето на междинни пасери между тях за проверка на разтеглянето на хартията. Обяснявам в контекста на нашата машина, която е Хайделберг двуцветна непълна половинка.

Здравейте и от мен.
Ако може някой да коментира превода на следните английски термини:
(не ги виждам всичките в речника на сайта, че затова рекох да попитам и тук)

dot gain - нарастване на растерната точка ?
Trapping efficiency and color sequence -
Dot Gain target - (може би споменатите по-горе цветни скали?)
Pearl Factor -
Dot % и Dot Area -
Density Slope values for C, M, Y, K -

Как е правилно да се преведат cyan и magenta в техническата литература?

На всички отзовали се - благодаря.

Отзад напред. Cyan и Magenta е нормално да бъдат преведени като циан и магента. През 80-те в теория на цвета по фотографската литература ги наричаха синьо-зелено и пурпурно, но мисля, че би звучало доста архаично, ако някой го каже така днес.

Dot gain - нарастване на точката (или на растерната точка, ако ще го казваш само 1-2 пъти - иначе ще стане досадно дълго).

Trapping efficiency and color sequence - ефективност на трапинга (ако някой знае по-добра дума, да я каже) и последователност на цветовете

Dot gain target - това са процентите, които се гонят, когато се отпечатва намалената точка. Примерно ако имаме нарастване на точката 20% за 60% растер, печатаме съответно намалена точка до 50%, за да може при отпечатването й да се получат именно 60%. Именно тези 60% са dot gain target-а за този полутон.

Pearl Factor - тук само предполагам, че става дума за някакъв коефициент, с който трябва да се увеличи насищането с мастило, за да се компенсира избледняването, което се получава визуално при печат върху перлени материали, при които дори и черното не може да се получи достатъчно плътно.

Dot % и Dot Area - никаква представа какво се има предвид, но пък преводът би бил очевиден, нали?

Density slope... пак освен да ти кажа, че slope е наклон - иначе без повече контекст не мога да ти кажа каква точно графика се има предвид.

Мерси много за подробния превод.

за 'dot gain targets' съм съгласен, но същите се и измерват, което ме навежда на мисълта, че се отпечатват предварително.
Предполагам, че става дума именно за цветните скали за които говори panagonov. ('пасери' същото ли е?)

за 'trapping' наистина ли няма друг термин сред печатарските среди?

Special Color освен логичното специален цвят? И това ли е например включването на златен, сребърен цвят освен стандартните 4 цвята?
Всъщност как се прави?

Обяснението е много добро, ама и да беше написал това изречение изцяло на български ...

Ако намериш българска терминология за всичко, за което говорим, ще трябва да ти ръкопляскаме. Но все пак няма да го направим, защото дори няма да има кой да го оцени...



На харизан кон зъбите не се гледат - чувал ли си тази поговорка? Ако си разбрал обяснението, значи съм ти помогнал - сега остава ти да го измислиш на български.

А, поговорката съм я чувал. Не се заяждам.

Интересуваха ме термините в техническата литература - книги, списания, ръководства за работа (ако са на български) и думите, които ползвате във всекидневната работа. Ако му казваш 'таргета' - ОК.

Откакто едно време Микросистеми и Интерпрограма се надпреварваха как да преведат менютата на първия Word за DOS, се въздържам да измислям български термини... Спомням си как бяха превели template. При Микросистеми беше "чернова", а при Интерпрограма - "ескиз".

В дадения случай бих използвал "желания процент". Но по принцип имам усещането, че просто се опитваш искаш да си направиш нещо като табличка английски термин / български еквивалент. Ще те разочаровам - такава таблица няма. Ако искаш да преведеш коректно, ще трябва да навлезеш в материята, подходът "превеждам дума за дума и хич не ме интересува какво всъщност значат" няма да ти свърши работа. За да ме разбереш правилно - опитай се да преведеш "компютър", "директория", "сайт", "монитор".

Сетих се!. Директорията можеш да преведеш като "фолдър".

Папка, папка! Ама все пак списъкът на подобни добри възможности за смислен превод е ограничен...

Добре де, защо не 'шаблон'?!?!

Защото и тя е толкова българска, колкото афиш, плакат, кибрит, салата и пр;-))

Но то пък вече плакат и афиш няма - всичко е постер;-)

Драснипаликлечица?

Тц, просто и двете са чуждици.
Коя ще ползваш е въпрос на предпочитания.

Айде кажете за dot gain targets.


folder си е папка.

Solid color ?