С риск темата да заприлича на рибарска среща, и с пълното съзнание, че мога да кандидатствам само за наградата за цялостно творчество, тъй като далеч не става дума за тази година, а и тъй като съм 100% невинен в ситуацията (пък де факто не съм и пострадал), то историята ми е по-скоро за украса. Но затова пък в тонаж като нищо ще спечели
Ноември 1994 година. Една от най-големите български банки от онова време, почти на върха на развитието си, секнало неочаквано и внезапно след това, си поръча 30,000 кочана химизирани формуляри с формат А4, ще излъжа дали бяха от по 50 или по 100 листа, но помня със сигурност, че бяха леко над 16 тона.
Много искаха да си ги получат всичките до края на януари 1995, поради което ние здраво се напънахме и им ги произведохме навреме. Това трябваше да им е количеството за цялата година. През февруари обаче помолиха да да им доставим само около 1/6 от тях, че в момента нямали място в склада. След 1-2 месеца поискаха още около 1/6, а след около още 3 месеца казаха, че спокойно можем да изхвърлим всички останали (които ни задръстваха склада), защото им сменили стандарта на формуляра и той повече нямало да им трябва. От вторични суровини нещо се мръщиха на химизираната хартия, но все пак нещо почерпиха.
И сега се чудя къде всъщност е бракът. Щом над 10 тона хартия отиде на вторични, значи явно е било брак. Но някак си е по ничия вина. Някак си няма и други пострадали, освен самия клиент, а и той е пострадал явно от нещо неочаквано - смяна на стандарта. Най-хубавото е, че си бяха платили цялото количество авансово, защото искаха много специална цена и това беше един от стимулите към нас, за да им я дадем.
Но така или иначе ми се струва, че и това производство спада към смисъла на неологизма бракоделие, така че се чувствам длъжен да го разкажа...
